Проблемната ситуация, довела до съставянето на този курс, може да бъде обобщена лаконично така: въпреки неимоверните успехи на логиката през ХХ-ти век, в социалните и хуманитарните науки продължава да се чувства дефицит на адекватен логически инструментариум; това заставя немалко учени, работещи в тези науки, да предлагат свои логики, вдъхновени от собствената им изследователска практика (пред които обаче логиците по професия свиват рамене); философите – на свой ред – засилват вавилонското разноезичие около кулата на логиката, отстоявайки наследството на философската логика (което е очевидно различно за различните философски традиции). Тогава, когато логиците по професия бъдат поставени пред тази проблемна ситуация, те обръщат внимание, че т.нар. некласически логики и – преди всичко – деонтичната и еротетичната или пък логиката на действието на фон Вригт са отдавна изнамереното решение. Това несъмнено не убеждава самите учени от социалните и хуманитарните науки, тъй като това са „ножове, с които не могат да се режат тъканите, с които те се занимават”: така на онези, които биват изследвани, се вменява логика, а не се изследва логиката на тяхното живо мислене.
За да се излезе от този порочен кръг и за да не се предрешава проблемната ситуация чрез професионални идеологеми, се предлага едно различно решение. То започва от т.нар. праксеологически обрат в логиката и методологията на хуманитарните науки, т.е. от онзи повратен момент, в който Бурдийо в своята “критика на теоретическия разум” започва да говори за практическа логика, а етнометодолозите започват да говорят за ендогенни логики на практиката; но то стига до онова, което професионалният логик би нарекъл “собствено логическа проблематика”: логическа форма, логически извод, истина, отрицание, противоречие, квантификация и т.н. (която ще бъде собствено теоретичното съдържание на курса). Позоваването на Бурдийо и етнометодолозите съвсем не означава, че този праксеологически обрат не е бил смислово подготвен още през първата половина на двадесети век: за феноменологическата традиция това става с “Битие и време” на Хайдегер, а за аналитичната философия – с “Философски изследвания” на Витгенщайн. Методите, използвани в това решение, се отличават както от тези на Бурдийо, така и от тези на етнометодолозите, и принадлежат към некласическата (т.е. некантова и нехусерлова) трансцендентална логика.
- Преподавател: Милена Ташева