Компетентностно ориентираният учебен курс Социология на публичността е центриран около темата за модерната публичност. Тръгва се от класическите визии относно проблематиката: на Хана Арент в „Човешката ситуация“ и на Юрген Хабермас в „Структурни изменения на публичността“. Специално внимание се отделя на генеалогията на модерната паноптична технология в разбирането на Мишел Фуко. Базисен акцент в курса е социалистическата публичност. На фокус са нейната бутафорност, тотализиращите механизми на държавна власт, процесите на масовизация. Разглеждат се няколко казуса с цел илюстрация на така очертания теоретичен периметър: проблемът за дисимулацията и т.нар. социалистическо лицемерие; мавзолеят като символен център на публичността; институтът на самокритиката като пример за работата на биографичната машина; санитарната култура при социализма.