Курсът предлага понятиен апарат за разбиране на модерните общества от специфичната гледна точка на познанието, науката и технологиите. Той е продължение/алтернатива на известните в социологическата традиция опити за икономически (Маркс), етико-религиозен (Дюркем, М.Вебер) или властови (М.Фуко) анализ на модерните общества, като критикува традиционното разделение на познавателен и социален аспекти при изследването на модерната наука и технологии.
Базисната теоретична и методологическа позиция на курса е следната: През ХVII век единният Универсум на Средновековието бе разделен на две обособени и дори противопоставени части - природата и обществото, културата и природата. Познанието на смесените общности от хора и нечовешки деятели, в които ние хората живеем от зората на историята, се оказа привилегия на различни съсловия - учените (естественици) и инженерите, от една страна и политиците и социалните и хуманитарни учени - от друга. С този успешен и продуктивен експеримент европейците получиха за първи път в човешката история неограничена от никакви морални, религиозни и т.н. норми свобода да манипулират света на природата, на "не-човеците"; а това им предостави изключителни ресурси и ги превърна в доминиращия антропологически вид. Така за изтеклите три столетия на планетата започнаха да се разпространяват в непрекъснато нарастващ и немислим за предишните периоди мащаб нови, модифицирани природни обекти (машини, химически съединения, изотопи, микроорганизми, нови биологически видове и т.н.). Те стават основа на експанциращите технологии на модерността, които днес ни обграждат отвсякъде - заедно с проблемите, които пораждат.
Лекциите и семинарите започват с изследване на социалните и философски предпоставки за зараждането на модерната наука и технологии (някои автори използват общото понятие „технонаука“). Проследява се историческото възникване на разделение между природно и социалното (и културното), тясно свързана с тях представа за „неутралността“ на на науката и техниката. Проследяват се формите, през които преминава това разделение и постепенното му ерозиране, започнало с революционната работа на философите на науката от 1960-те години (Томас Кун, Имре Лакатош, Паул Файерабенд и др.,), които разклащат на устоите на „стандартната концепция за научното познание”, а също и на философи като Мартин Хайдегер, Дон Айди, Бернхард Вандерфелс, Дона Харауей и др., които подлагат на радикална критика модерното понятие за «неутралността» («средствеността») на техниката. Обосновава се разбирането, че научната и инженерна практика са просто една – макар и твърде специфична – форма на културата, за разбирането на която е необходим и собствено социологически анализ; че учените и инженерите не са просто пасивни наблюдатели, отразяващи законите на природата, а са социално организирани дейци, активно произвеждащи изучавания от тях предмет. На тази основа курсът предлага модел, разглеждащ модерната наука и технологии като уникална форма на живот, която посредством въвеждането на нови, нечовешки актьори променя и предефинира онова, което традиционно се мисли като "социална реалност".
В течение на курса се разглеждат основните направления в съвременните (социални) изследвания на науката и технологиите: “силната програма”, “емпиричната релативистична програма”, дискурсивните анализи на научните репертоари, конструктивисткия и етнометодологическия подход при изучаването на научната и инженерна практика. Специално внимание се отделя и на най-влиятелното направление в това поле – теорията за дейците-мрежи (Actor-Network Theory). Отделено е внимание на възникването на българската научна и инженерна общности, както и на институциите и организациите, в които те се развиват. Представят резултити от емпирични изследвания, които авторите на курса и други български учени са осъществили на научната и инжнерна практика в България.
Курсът завършва с представяне на най-новите търсения в социалните изследвания на науката и технологиите – като в областта на философията (т.нар. обектно-ориентирана философия), така и за реформиране на социологическата наука на основа на натрупаните в областта за последните 30 години теоретични и методологически постижения.
Наред със солидните теоретични знания, които предлага, за да бъде подплатен и с емпиричен материал, курсът отделя специално внимание на разглеждането на конкретни case-studies. В семинарните занятия на обсъждане се подлагат някои от “емблематичните” случаи от историята на науката (от областта на физиката, химията и биологията), като на тази основа се представят проиграни на практика и някои от важните съвременни методи за емпирични изследвания в областта на социалните изследвания на науката и технологиите (Science and Technology Studies).
- Преподавател: ТИХОМИР МИТЕВ