Задачата на курса е запознае студентите с ключови идеи в етнометодологията, но не сами по себе си, а в контексти на отношенията между етнометодологията и различни  философски и социологически направления с повече или по-малко „праксеологическа” ориентация, като феноменологията на Хусерл, феноменологията на всекидневния живот на Алфред Шютц, практическата логика на Витгенщайн и т.н. Във фокуса на интерес е и експлозивната сила, с която етнометодологията разкрива ключови очевидности на т.нар. „формален анализ”. Основен акцент пада върху функциите на всекидневния език за изграждането на "членови методи" и едновременно с това за описание на тяхната работа.