Курсът е фокусиран върху мястото на деконструкцията в съвременната ситуация на академичните изследвания.

Следват се няколко водещи нишки. На първо място това е отношението между деконструкция и съвременна епистемология. Работата в тази насока има за задача не само да очертае някои проблеми на модерната и свръх-модерната наука, а и да помогне на докторантите в методологическата им работа върху собствените им изследвания и дисертации.

На второ място, поставен е акцент върху отношението на деконструкцията и феноменологията, който да спомогне да се поставят под въпрос и преосмислят понятия като живот, самонаследяване, живо настояще. В тази насока се представят и някои от най-значимите тълкувания на Дерида от страна на изследователи като Мариан Хобсън, Дейвид Уд, Паола Марати и Ленард Лоулор.

На трето място, представени са значими схващания за другия и другостта във френски контекст с акцент върху Сартр, Левинас и Дерида, като в тази насока се преосмисля и понятието за събитие.

Курсът завършва с лекция върху теорията на дара, която, от една страна, събира проследяваните нишки, а от друга – позволява да се хвърли нова светлина върху отношението между деконструкция и социология.


Курсът започва, като поставя въпроса за научния статут на психоанализата, а оттук и за статута на специфичното психоаналитично познание. Това е особено важно днес, когато има огромен натиск от страна на когнитивно-поведенческата терапия от една страна, и от когнитивните и невро науките от друга, да се изтласка психоанализата от сцената на хуманитарното и социално познание. В курса се очертават схващанията за наука на самия Фройд, на Лакан, на Лапланш и др., като се показва какви са сложните връзки с модерната Галилеева наука. Това ще позволи на студентите, които искат да използват психоаналитична теория да имат съзнание за спецификата на мястото, което тя заема днес.

Акцентът на курса обаче пада върху психоаналитични схващания за другия и другостта, като се минава през различни теории – от Фройд до Дерида и Рене Мажор, за да се откроят няколко паралелни и понякога несъвместими понятия за другост, които обаче позволяват да се хвърли светлина на възможните пресичания на психоанализата със социоанализата, феноменологическата психопатология и други.

Курсът завършва със занятия върху шизофренията и обсъждане на различни теории за психозите.


Курсът има за цел да въведе модалната аналитика през призмата на психоанализата. Той се разгръща в диалог с курсовете по методи в социоанализата, теория на практическата логика, логика и методология на хуманитарните науки, феноменологическа психопатология.

Курсът се обръща към основните положения от психоанализата на Фройд, като ги преинтерпретира в модална перспектива. Поставя се акцент върху понятията за „симптом“, „нагон“ и „фантазъм“ и свързаната с тях понятийна мрежа. Проследява се развитието на схващанията за симптом и фантазъм в психоанализата при автори като М. Клайн, Сюзан Айзъкс, Мария Торок, Жак Лакан и Жан Лапланш – до Славой Жижек, който пренася по особен начин тези понятия в областта на културната критика и ги философизира. Обръща се внимание на логиката на модалностите у късния Лакан и ролята на логиката в неговата психоаналитична практика, като се обсъждат допълванията и напреженията между такова схващане и разбирането на теорията на практическата логика. Разгръща се аналитика на наративизацията в психоаналитичен план, като се дискутира отношението със сходни процеси в социоаналитчната работа.

Разглеждат се пост-лаканианските психоаналитични теории в светлината на модалната аналитика, като се отделя специално място, от една страна, на различни последователи на Лакан като Жак-Ален Милер, Ален Вание, Дариан Лийдър или Жизел Шабудез, а от друга, на заявено откланящи се от Лакановата парадигма мислители като Феликс Гатари и късния Дельоз, Юлия Кръстева, Жак Дерида и др. Обръща се внимание и на Люблянската лаканианска школа (Сл. Жижек, Мл. Долар, А. Зупанчич), като се поставя въпроса за модализациите, които преносът на психоаналитични теории към полета, чужди на психоаналитичната клиника, задвижва.

В курса модалната аналитика е не просто въведена, а е развита като метод, даващ възможност както за по-добро разбиране на случващото се в областта на психоанализата, така и за легитимен и саморефлексивен пренос и модификация на психоаналитични понятия и концепции в други области на познанието.