Историята е наука, занимаваща се с изучаване на миналото, фокусирана върху човека и неговите действия, състояния, мирогледи, социални взаимоотношения и организации от миналото до наши дни. Археологията е  е хуманитарна наука изучаваща човешката дейност в миналото, главно чрез възстановяване и анализ на материалната култура и по данни за околната среда.

В съдържателно отношение курсът по Археография запознава студентите с общата теория на Археографията, историята и съвременната организация на публикаторската дейност, включително и на архивните институции, ориентирана към формирането на изворовата база (печатна или в електронен формат) на историческата наука. Особено внимание се обръща на утвърдените регламенти относно работата по подготовката и оформянето на различните по тип и вид документални публикации (печатни, фототипни и в електронен формат), които по своя гносеологичен статус са едновременно част от изворовата база и от специализираната историческа книжнина.

Учебната програма е построена модулно и съдържа определени образователни компоненти и учебни единици, изградени на базата на дефинираните учебни резултати. Именно те са в основата както на избора на учебното съдържание, така и на начина, времето и мястото на преподаване и учене.


Уни­вер­си­тет­с­ка­та учеб­на дис­цип­ли­на Ар­хи­вис­ти­ка за­поз­нава сту­ден­ти­те с по­ява­та и еволюцията на до­ку­мен­ти­те, ка­то сред­с­т­во за уп­рав­ле­ние, основни ин­фор­ма­ци­он­ни из­точ­ни­ци и обект на архивиране. Също така се проследява генезиса, институционализарането и съвременната организация на националните исторически архиви, които  оси­гу­ря­ват формирането, опазването и из­пол­з­ва­не­то на публичния архивен ресурс в сфе­ра­та на уп­рав­ле­ни­ето, на­ука­та и кул­ту­ра­та. На то­зи фон се раз­г­леж­дат ос­нов­ни­те ета­пи в историята и развитието на бъл­гар­с­ките архиви. Изяс­ня­ват се за­ко­но­да­тел­ни­те ос­но­ва­ния и из­точ­ни­ци­те за фор­ми­ра­не на Националния ар­хи­вен фонд (НАФ) на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия; по­соч­ват се прин­ци­пи­те за не­го­во­то раз­п­ре­де­ле­ние по съ­щес­т­ву­ва­ща­та мреж­а от ар­хив­ни уч­реж­де­ния; пред­с­та­вя се, ма­кар и най-об­що, до­ку­мен­тал­ни­ят със­тав на от­дел­ни­те ар­хи­ви; ха­рак­те­ри­зи­рат се ос­нов­ни­те фун­к­ции на ар­хив­ни­те уч­реж­де­ния.

Представя се също ин­фор­ма­ци­он­на­та сис­те­ма на държавните ни ар­хи­ви и осо­бе­нос­ти­те на раз­лич­ни­те ар­хив­ни спра­воч­ни­ци - пъ­те­во­ди­те­ли, опи­си, ка­та­ло­зи, прег­ле­ди и др. Де­мон­с­т­ри­рат се ин­фор­ма­ци­он­ни­те им въз­мож­нос­ти в тра­ди­ци­онен и ав­то­ма­ти­зи­ран ре­жим при издирване на ар­хив­ни до­ку­мен­ти - по кон­к­рет­ни те­ми, въп­ро­си и др.

Чрез пред­ви­де­ни­те се­ми­нар­ни уп­раж­не­ния сту­ден­ти­те при­до­би­ват не­об­хо­ди­ми­те им поз­на­ния и прак­ти­чес­ки уме­ния за из­дир­ва­не­то и из­пол­з­ва­не­то на ар­хив­ни­те до­ку­мен­ти ка­то ис­то­ри­чес­ки из­во­ри.