Деконструкции на модерността

Курсът има за задача не просто да представи Жак Дерида или нещо като „Деконструкцията”, а да въведе в някои от най-значимите дебати на двадесети век през призмата на специфичния начин, по който те са били начевани или подемани от разнообразните стратегии на онова, което се свързва с името на Дерида и това на деконструкцията. Тези дебати са определили измеренията, в които се мисли често и до днес модерността, както и решаващите за историята на мисленето опити за нейното преодоляване, независимо дали става дума за постмодреност, завършване, приключване, пренаписване, регресия и т.н.

Курсът започва с уводно занятие, въвеждащо в контекста на хуманитарните и социални науки от края на Втората световна война до първата половина на 1960-те години. Продължава с представяне на структурализма (Сосюр, Якобсон, Леви-Строс и др.) и ролята, която е играл при предефинирането на задачите на хуманитарното познание. В тази светлина се четат и знакови текстове на Дерида като „Структурата знакът и играта в дискурса на хуманитарните науки“.

След структурализма фокусът се прехвърля върху феноменологията и отношението между феноменология и деконструкция. Обръща се специално внимание на начина, по който Хусерловото разбиране на идеалността и археологическия му метод, внимателно трасиращ саморазбираемото и очевидното са оказали влияние върху начина, по който Дерида чете. Отвъд една лесно реконструируема от всеки неразсеян читател деконструкция на феноменологията, ще се предложи (некласическа) феноменология на самите деконструктивистки ходове. Показва се как пост-деконструктивистката феноменология се отваря към социоанализата.

Така се осигурява естествен преход към сложния въпрос за отношението между Хайдегер и Дерида. Разглежда се Битие и време като концептуално изместване на феноменологическия метод на Хусерл и се предлага интерпретация на две от най-ключовите деконструкции на книгата от страна на Дерида в „Усия и граме“ и в Апории.

Съпоставят се проектите на Дерида и на първото поколение на Франкфуртската школа с акцент върху Хоркхаймер и Адорно. Разглежда се разбирането на Лиотар за модерност и постмодерност. В тази светлина се дискутират в сравнителен план визиите към модерността на Хусерл, Хайдегер, Адорно и Дерида и Лиотар. Очертава се загатната в спора за модерност и постмодерност проблематика на биополитиката и биоетиката през въпроса за живота. Прави се връзка с новия тип социоаналитични проблеми на идентичност и несигурност, които времето на постмодерността налага.

По-нататък се проследява ролята на реториката и на реторическия анализ в съвременната хуманитаристика, като се обръща внимание и на ролята, която заниманието с литература играе в тези процеси.

В края на курса се очертават концепциите на вероятно най-близкия идейно до Дерида автор – Жил Дельоз, през акцент върху Различие и повторение, от една страна, и върху писаната с Феликс Гатари Хилядата плата, от друга, като така се осигурява контрапункт на основната нишка на целия курс.

Последните занятия са посветени на въпроса за връзката на деконструкцията с изследванията на животните (Animal Studies) така важни за съвременния критически дискурс. Поставят се въпроси за отношението към животното, за мястото на животните в късно-капиталистическите общества. Прави се връзка със съвременните биополитики и се поставя въпроса за биоетиката през призмата на заниманията на Дерида.

Философия на XIX век

Курсът „Философия на XIX век“ цели да въведе студентите в многомерното и често противоречиво развитие на философската мисъл в рамките на един от най-динамичните периоди в европейската интелектуална история. Ще бъдат разгледани основните философски идеи, направления и проблеми, които формират облика на модерната мисъл в контекста на социалните, политически и културни трансформации в Европа в рамките на този век. Курсът има интердисциплинарна насоченост и съчетава историко-философския анализ с теми, свързани с историята, литературата и политическата теория. Особен акцент се поставя върху връзката между философската рефлексия и формирането на модерните концепции за свобода, отговорност, идентичност, гражданско общество, права и др. Чрез критическо изследване на понятия като субективност, воля, време, историчност, въображение, прогрес, утопия, национална държава и др. курсът развива у студентите способност за аналитично и самостоятелно мислене, като същевременно ги насърчава да разпознават взаимовръзките между философските идеи и социално-културните процеси на XIX век.

Обучението е структурирано в пет тематични блока, които проследяват развитието на философската мисъл в контекста на модерността. Първият блок въвежда студентите в историческия контекст на XIX век и разглежда прехода от Просвещение към Романтизъм с акцент върху ролята на въображение като способност в немската традиция и движението „Буря и натиск“. Вторият блок е посветен на херменевтиката и философията на живота, като се тематизира универсализирането на херменевтиката от Шлайермахер, концептуализирането на методологията на науките за духа от Дилтай, както и неговата философия на живота. Третият блок изследва политическата философия на XIX век, фокусирайки се върху либералния национализъм, американския конституционализъм, утопичния социализъм, анархизма и възникването на движения за граждански права – от аболиционизма и работническите организации до ранния феминизъм. Четвъртият блок, озаглавен „Метафизика, волунтаризъм и витализъм“, предлага задълбочен поглед към алтернативните философски визии за човека и света, разработени от Шопенхауер, Ницше, Киркегор и Бергсон. Последният пети блок се занимава с философските течения на прагматизма, позитивизма, историческия материализъм и утилитаризма, които са центрирани около проблематизиране на науката, обществото и практиката. 

Курсът има за цел да изгради у студентите систематична представа за XIX век като епоха, в която се появяват първите критики към просвещенския проект и се полагат основите на редица социални и политически институции и движения. Курсът е насочен също така към изграждане на критическо разбиране на актуалните социокултурни и политически процеси.


Философия за хуманитарни науки (философията на XX век)

Курсът „Философия за хуманитарни науки (философията на XX век)” разкрива полифоничното съдържание на интелектуалните течения от XX век като резултат от комплексното наследство на философския проект на модерността. Курсът е насочен към задълбочено осмисляне на просвещенската основа на този проект и нейните необходими критически преосмисляния през ХХ век. Като отправна точка се застъпва виждането за модерността като нормативен и интелектуален проект, базиран на универсализъм, рационалност и еманципация, който поражда своите собствени противоречия и критически разломи, изразени в проблематизациите на логоцентризма, антропоцентризма и универсалистките амбиции на просвещенската традиция. В тази перспектива курсът разглежда основните философски течения и идейни школи на ХХ век – феноменология, херменевтика, екзистенциализъм, критическа теория, философия на езика (Витгенщайн), деконструкция (Дерида), социален конструктивизъм (Бъргър, Лукман, Бътлър), както и политическа философия и екология (Латур).

Чрез запознаването с ключови понятия и методи – като феноменологична редукция, херменевтичен кръг, критическа теория и идеология, дискурс, езикови игри, деконструкция, перформативност, деец-мрежа и др. – студентите ще имат възможност да развиват своята критическа рефлексия по отношение на историческата рецепция и трансформация на основни философски идеи и понятия. Курсът развива схващането, че философията е не просто историческо наследство, а актуален инструмент за разбиране и анализ на съвременната глобална ситуация на човечеството в контекста на социалните и екологични кризи и в последствията на нарастващата дигитализация.

Основната цел на курса се състои в концептуалната подготовка на студентите за методологическите дисциплини в тяхното обучение (Философска логика, Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки, Увод в етнометодологията), запознавайки ги с философския апарат, необходим за аналитичната работа както в социологията, така и в хуманитарните науки. В този смисъл курсът изгражда у тях критическа рефлексивност, умение за понятийно мислене и интердисциплинарен подход.