E-Learning

Задачата на курса е запознае студентите с ключови идеи в етнометодологията, но не сами по себе си, а в контексти на отношенията между етнометодологията и различни  философски и социологически направления с повече или по-малко „праксеологическа” ориентация, като феноменологията на Хусерл, феноменологията на всекидневния живот на Алфред Шютц, практическата логика на Витгенщайн и т.н. Във фокуса на интерес е и експлозивната сила, с която етнометодологията разкрива ключови очевидности на т.нар. „формален анализ”. Основен акцент пада върху функциите на всекидневния език за изграждането на "членови методи" и едновременно с това за описание на тяхната работа. 

Успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

·        Ще познават развитието на етнометодологията и анализа на разговори в отношението им към съвременното и традиционното социологическо знание и към най-новите социологически визии за социалния свят.

·        Ще усвоят етнометодологическия стил на неконвенционално социологическо изследване

·        Ще  идентифицират вскидневни микро-сцени на създаване на социален ред, ще анализират всекидневни казуси;          

·        Ще формулират и провеждат етнометодологически експерименти и наблюдения.

·        Ще могат да съставят протоколи към проведените етнометодологически експерименти и наблюдения

Учебните ресурси предоставят възможност за запознаване на студентите:

- със спецификата на поведението на деца с Генерализирани разстройства на развитието,

- диагностични критерии, позовани по международни класификатори,

- и диференциална диагностика със сходни състояния.

Курсът запознава студентите със същността на организацията, подходите към нея, училището като организация, ефективността на организацията и подходите към установяването   й,   организационното   устройство, съществуващите образователни и организационни модели, организационната диагностика и усъвършенстването на организацията.

Лекционният курс по училищна педагогика представя основните знания по следните теми: възникване и развитие на училищната педагогика, теория на образованието, теория на възпитанието и теория на обучението.

Курсът е базисен за професионалната подготовка на бъдещите педагози. Основните цели, които се преследват чрез обучението по него са: 

• информираност и познания в областта на възпитанието и обучението;
• формиране на способности за обяснение на педагогическите явления;
• намиране на връзки, зависимости и осъществяване на стратегии и планиране в областта на педагогиката;
• оценяване и творчески подход към различните аспекти на възпитанието и обучението в училищната институция.

Настоящият е-курс е предназначен да разкрие спецификата на философията на образованието като интегративна наука, в която събитията "възпитание", "обучение" и "образование" са изследвани чрез философски методи. Съдържанието на курса включва систематизирана информация за предмета, структурата и функциите на философията на образованието; общи подходи в науката; събития, референти, конструкти в науките за образование; парадигми на образованието и обучението; подходи към образованието; закони на възпитанието, обучението и образованието; разновидности на философията на образованието в отношение към тяхната епистемологична, онтологична и аксиологична проблематика. 

   Психологията е научна област, положена в основите на професионалната култура на педагога. В лекционния курс са разгледани основните знания, организирани около традиционната структура на общата психология, както и някои теми от прихологията на развитието и на обучението. Разгледани са възможностите за технологично приложение на психологическите знания в широката образователна практика.

Курсът цели да запознае обучаемите с основните понятия и положения в специалното образование; понятието специални образователни потребности (СОП) и категориите СОП; проблемите при възприемане на информация от лица със СОП и алтернативи за осигуряване на достъпност. Разгледани са стандартите и принципите за създаване на достъпни Интернет страници, както и инструменти за валидация на достъпността и специализирани средства и инструменти за достъпност.

Студентите се запознават с основните положения на приобщаващото и интегрирано образование, понятията обучителни трудности, дислексия, дисграфия и дискалкулия. Подробно се запознават с особеностите на деца и възрастни с обучителни трудности (дислексия, дисграфия и дискалкулия). Основно се набляга на запознаване с основните функции на информационните технологии използвани като асистиращи при деца и възрастни с обучителни трудности, като приложения за преобразуване на текст в реч, обучителни игри, приложения за съставяне на планове и графици и др. Практическите занятия включват разглеждане на примерни достъпни Интернет сайтове и запознаване с интерфейса на два софтуерни продукта за създаване на тестови и дидактически материали полезни за деца и възрастни с обучителни трудности HotPotatoes и Quandary.

Курсът "Английски език за напреднали B2-C1" е предназначен за студенти с инженерно направление на обучение и с ниво на англисйки език, минимум B2. С помощта на този курс, студентите ще имат възможността да се запознаят и припомнят текстове и термини, полезни за тяхнота професионална насоченост и практика, ще се научат да трансформират необходимите терминологични знания от български/английски език и на български/английски език. Това ще спомогне за плавното преминаване на речта от единия на другия език, за по-гладкото изразяване в устната и писмената реч, както и ще услесни бъдещото обучение при работа със специализирана литература.

Английски език за начинаещи част 2 е продължение на вече положените знания в първата част. Целта на курса е да развие и надгради уменията по английски език за писане, слушане, усвояване и практически на граматичните правила. В курсът са включени теория, както и практически упражнения, които ще спомогнат за лесното придобиване на знания по английски език.

    Основната цел на обучението в този курс е формиране у студентите на следните умения и навици за лабораторно-експериментална работа в средното училище: овладяване на съвременни и класически лабораторни методи за измерване на физични величини; овладяване на съвременни и класически методи за демонстриране на основните физични явления и закони; планиране на експериментална работа; систематизиране, обработка и анализ на данните от експерименталната работа; анализ на възможните грешки и вземане мерки за намаляването им.

    Специално внимание се обръща на въпросите на: използване на класически и модерни ТСО в експеримента по физика; оборудване и организиране на кабинета по физика и съставяне план за дейността му; самостоятелно конструиране на демонстрационни и лабораторни опитни постановки; решаване на експериментални задачи. Обучението на студентите се провежда в две специализирани лаборатории, обхващащи системата на училищния физичен експеримент съответно в средния и горния курс на обучение.

Дисциплината запознава студентите с рефлексивната проблематика в психологически и в педагогически аспект. Целта е да се създадат условия за активизиране на различни типове рефлексия в проблемни ситуации, свързани с обучението по природни науки (преподаване, ръководство и управление, учене). Очаква се като резултат студентите да са по-мотивирани за професионална дейност като учители и да са подготвени за осъществяване на рефлексивна педагогическа практика.

Учебната дисциплина цели да даде на студентите необходимите научни знания,  умения и компетенции необходими за същността и основните измерения на приобщаващото образование. В дисциплината са разгледани основни проблеми  с приобщаващото образование на ученици със специални образователни потребности включени в общообразователната среда; добри практики в осъществяване на приобщаващото образование по отношение на различни групи ученици със специални образователни потребности улесняващи обучението; сътрудничество между училището и семейството; училищни политики за за реализиране на приобщаващото образование.

Курсът е фокусиран върху мястото на деконструкцията в съвременната ситуация на академичните изследвания.

Следват се няколко водещи нишки. На първо място това е отношението между деконструкция и съвременна епистемология. Работата в тази насока има за задача не само да очертае някои проблеми на модерната и свръх-модерната наука, а и да помогне на докторантите в методологическата им работа върху собствените им изследвания и дисертации.

На второ място, поставен е акцент върху отношението на деконструкцията и феноменологията, който да спомогне да се поставят под въпрос и преосмислят понятия като живот, самонаследяване, живо настояще. В тази насока се представят и някои от най-значимите тълкувания на Дерида от страна на изследователи като Мариан Хобсън, Дейвид Уд, Паола Марати и Ленард Лоулор.

На трето място, представени са значими схващания за другия и другостта във френски контекст с акцент върху Сартр, Левинас и Дерида, като в тази насока се преосмисля и понятието за събитие.

Курсът завършва с лекция върху теорията на дара, която, от една страна, събира проследяваните нишки, а от друга – позволява да се хвърли нова светлина върху отношението между деконструкция и социология.

Курсът има за цел да въведе модалната аналитика през призмата на психоанализата. Той се разгръща в диалог с курсовете по методи в социоанализата, теория на практическата логика, логика и методология на хуманитарните науки, феноменологическа психопатология.

Курсът се обръща към основните положения от психоанализата на Фройд, като ги преинтерпретира в модална перспектива. Поставя се акцент върху понятията за „симптом“, „нагон“ и „фантазъм“ и свързаната с тях понятийна мрежа. Проследява се развитието на схващанията за симптом и фантазъм в психоанализата при автори като М. Клайн, Сюзан Айзъкс, Мария Торок, Жак Лакан и Жан Лапланш – до Славой Жижек, който пренася по особен начин тези понятия в областта на културната критика и ги философизира. Обръща се внимание на логиката на модалностите у късния Лакан и ролята на логиката в неговата психоаналитична практика, като се обсъждат допълванията и напреженията между такова схващане и разбирането на теорията на практическата логика. Разгръща се аналитика на наративизацията в психоаналитичен план, като се дискутира отношението със сходни процеси в социоаналитчната работа.

Разглеждат се пост-лаканианските психоаналитични теории в светлината на модалната аналитика, като се отделя специално място, от една страна, на различни последователи на Лакан като Жак-Ален Милер, Ален Вание, Дариан Лийдър или Жизел Шабудез, а от друга, на заявено откланящи се от Лакановата парадигма мислители като Феликс Гатари и късния Дельоз, Юлия Кръстева, Жак Дерида и др. Обръща се внимание и на Люблянската лаканианска школа (Сл. Жижек, Мл. Долар, А. Зупанчич), като се поставя въпроса за модализациите, които преносът на психоаналитични теории към полета, чужди на психоаналитичната клиника, задвижва.

В курса модалната аналитика е не просто въведена, а е развита като метод, даващ възможност както за по-добро разбиране на случващото се в областта на психоанализата, така и за легитимен и саморефлексивен пренос и модификация на психоаналитични понятия и концепции в други области на познанието.

Курсът по увод в литературната теория има за цел да даде на студентите базовата литературнотеоретична подготовка. Тя включва запознаване с етапите на развитие и основните раздели на литературната наука. Същностните знания са съсредоточени върху възловите литературоведски категории понятия, необходими на студентите при овладяване на материала по конкретните литературноисторически дисциплини, застъпени в учебните планове. Логиката на курса се разгръща в няколко раздела, обхващащи в последователност знания за същността и строежа на литературната творба, за родовото и жанровото деление на литературата и историколитературната типология.

Успешно завършилите обучението по дисциплината „Увод в литературната теория” ще придобият основополагащата литературоведска „грамотност” и ще са запознати с етапите на развитие и основните раздели на литературната наука; ще са усвоили базовите литературнотеоретични понятия и категории; ще са формирали умения за анализ и интерпретация на художествени текстове и културни феномени.

Примерни уроци,програма по МОЛ,план на урок по литература във връзка с проекта Пловдивски електронен университет.

В съдържателно отношение курсът по Археография запознава студентите с общата теория на Археографията, историята и съвременната организация на публикаторската дейност, включително и на архивните институции, ориентирана към формирането на изворовата база (печатна или в електронен формат) на историческата наука. Особено внимание се обръща на утвърдените регламенти относно работата по подготовката и оформянето на различните по тип и вид документални публикации (печатни, фототипни и в електронен формат), които по своя гносеологичен статус са едновременно част от изворовата база и от специализираната историческа книжнина.

Учебната програма е построена модулно и съдържа определени образователни компоненти и учебни единици, изградени на базата на дефинираните учебни резултати. Именно те са в основата както на избора на учебното съдържание, така и на начина, времето и мястото на преподаване и учене.

Курсът „Философия на XIX век“ цели да въведе студентите в многомерното и често противоречиво развитие на философската мисъл в рамките на един от най-динамичните периоди в европейската интелектуална история. Ще бъдат разгледани основните философски идеи, направления и проблеми, които формират облика на модерната мисъл в контекста на социалните, политически и културни трансформации в Европа в рамките на този век. Курсът има интердисциплинарна насоченост и съчетава историко-философския анализ с теми, свързани с историята, литературата и политическата теория. Особен акцент се поставя върху връзката между философската рефлексия и формирането на модерните концепции за свобода, отговорност, идентичност, гражданско общество, права и др. Чрез критическо изследване на понятия като субективност, воля, време, историчност, въображение, прогрес, утопия, национална държава и др. курсът развива у студентите способност за аналитично и самостоятелно мислене, като същевременно ги насърчава да разпознават взаимовръзките между философските идеи и социално-културните процеси на XIX век.

Обучението е структурирано в пет тематични блока, които проследяват развитието на философската мисъл в контекста на модерността. Първият блок въвежда студентите в историческия контекст на XIX век и разглежда прехода от Просвещение към Романтизъм с акцент върху ролята на въображение като способност в немската традиция и движението „Буря и натиск“. Вторият блок е посветен на херменевтиката и философията на живота, като се тематизира универсализирането на херменевтиката от Шлайермахер, концептуализирането на методологията на науките за духа от Дилтай, както и неговата философия на живота. Третият блок изследва политическата философия на XIX век, фокусирайки се върху либералния национализъм, американския конституционализъм, утопичния социализъм, анархизма и възникването на движения за граждански права – от аболиционизма и работническите организации до ранния феминизъм. Четвъртият блок, озаглавен „Метафизика, волунтаризъм и витализъм“, предлага задълбочен поглед към алтернативните философски визии за човека и света, разработени от Шопенхауер, Ницше, Киркегор и Бергсон. Последният пети блок се занимава с философските течения на прагматизма, позитивизма, историческия материализъм и утилитаризма, които са центрирани около проблематизиране на науката, обществото и практиката. 

Курсът има за цел да изгради у студентите систематична представа за XIX век като епоха, в която се появяват първите критики към просвещенския проект и се полагат основите на редица социални и политически институции и движения. Курсът е насочен също така към изграждане на критическо разбиране на актуалните социокултурни и политически процеси.

Курсът цели да хвърли мост между подготовката на довчерашните ученици в областта на историята, философията и правото и специализираното знание в социалните и хуманитарните науки.
Курсът Новото време в Европа условно е разделен върху две от ключовите области, оформили облика на западноевропейската цивилизация: изграждането на институционалната (правна, икономическа и политическа) матрица на модерното общество и утвърждаването на модерната наука като негов фундамент. В този генеалогичен разказ Новото време се изявява като комплекс от «изобретения», които позволяват Историята на Новото време да експанзира до степен на доминираща сила на нашето време. Предлага се специфичен концептуален прочит за разбиране на модерните общества, като се комбинират специфичните гледни точка на познанието, науката, технологиите и социално-политическата реализация и институционализация на идеите на Просвещението.

Ако заимстваме базисното понятие на Алфонс Лабиш от прочутото му изследване по социология на медицината, предметът на този компетентностно ориентиран учебен курс може да бъде резюмиран лаконично като: Homo Hygienicus. Той е първоначален опит за систематизация на различни дискурси (философски, исторически, антропологически, психологически, социологически) върху хигиенните и дисциплинарни практики и очертаване на интердисциплинарното поле, в което се мисли хигиенно-дисциплинарният диспозитив на Новото време, улавящ в своята матрица индивидуалното (и колективното) тяло. 

Курсът е организиран като излагане на различни теоретични стратегии за изследване на Homo Hygienicus и дискусии върху разнообразни телесни практики, резюмирани в емблематични топоси (тоалетната, бельото, отвращението) от хигиенно-дисциплинарния диспозитив.

Компетентностно ориентираният учебен курс Социология на тялото поставя въпроса за възможностите на една социология на живото тяло. Той е първоначален опит за систематизация на различни дискурси върху телесността (философски, исторически, антропологически, психологически, социологически) и очертаване на интердисциплинарното поле, в което се мисли тялото. От една страна, тялото е положено в обективиращия дискурс на социалните принуди (тялото като Körper), но от друга – то се съпротивлява и дори изплъзва от тях (тялото като Leib). Ако тялото изразява неизразимото, показва скритото, споделя несподелимото, как е възможна социологията на тялото? Курсът очертава една изследователска стратегия, която предполага да се тръгне по следите на телесните съпротиви (откази, неспособности, утопии) за вписване в структурите на властта. Оттук: открояването на различни телесни практики, които се формират чрез обществения натиск към самопринуда и съпротивите на живото тяло срещу тях. 

Курсът е организиран като излагане на различни теоретични стратегии за изследване на тялото (лекционната част) и дискусии върху отделни телесни практики, свързани с отношенията „мръсно-чисто” и „тяло-маса” (семинарните занятия).

Компетентностно ориентираният учебен курс Увод в социологията - първа част (класически проблеми) поставя акцент върху социологическата теория. Тя е организирана около три основни проблеми кръга. Първият се отнася до генезиса на социологията като модерна наука, в чийто фокус попада социалната промяна. Същевременно социологията възниква като „позитивна” наука, т.е. тя трябва да се отдели от философията, да се автономизира и наложи, заимствайки своите методи от естествените науки. Вторият проблемен кръг е свързан с конституирането на социологията като полипарадигмална наука. Тук се представят и съпоставят различни социологически парадигми, като се подчертава съсъществуването на някои противоречащи си теоретични перспективи и се маркират пунктовете, даващи възможност за диалог между тях. Третият проблемен кръг се съсредоточава върху парадигми, които предлагат изход от т.нар. „лоши опозиции” и демонстрират как те могат да бъдат „снети” (напр. „третият път” в рефлексивната социология на Пиер Бурдийо).

През понятието за „рефлексивност-рефлекс“ дисциплината „Тяло, дар и практическа логика“ тематизира социализираната телесност като дейна структура, т.е. като структурирана, но и структурираща (както условията на съществуването си, така и отношенията си с останалите агенти и света) структура. Това поставя въпроса за практическата логика на нейната активност, разгръщаща се по аналогия на дара, схващан не само като социален феномен, но и като практико-логическа и времева структура. Аналитичното внимание е фокусирано върху това как агентите практически, т.е. „в сътрудничество“ разработват социалните взаимодействия. Решението, предложено от курса е т.нар. „практическа логика на молекулярните перформативни взаимодействия“, разработвана чрез пресичане на теоретичните хоризонти на Бурдийо и етнометодологията в контекста на социоанализата на самонаследяването. След приключването на курса студентите ще имат теоретични знания, аналитични и  технични компетентности, позволяващи експлициране практическата логика на социалното взаимодействие и разбиране на неговите имплицитни условия за възможност.

Курсът представя едно от най-радикалните направления в съвременната социология – анализ на разговори (АР) – в контекста на родството му с друго влиятелно днес направление – етнометодологията. В първата част се обсъждат основните идеи и техники на АР, най-вече както са разгърнати от основателя на направлението Харви Сакс и продължени от неговите колеги и ученици Емануел Шчеглов, Гейл Джеферсън, Дейвид Съдноу и др. Втората част представлява практическа работа с емпиричен материал от лекции на Сакс и колегите му, а така също и реално случили се разговори и практически ситуации, медийни, автобиографични, драматургични и литературни казуси. 

Успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

•          ще познават категориалната специфика на Анализа на разговора на Харви Сакс, породил се в контекста на етнометологията, но обособил се като самостоятелно аналитично направление

·       ще знаят основни техники, използвани от АР – категориален и секвенциален анализ, ендогенна логика на практиката и др.

·       да практикуват изследвоталски стил на Анализа на разговора и етнометодологията като набор от относително неутрални спрямо предметното поле процедури на изследване (етнометодологическо епохе, наблюдение и експеримент, протоколиране на данни) и техники на анализ (секвенциален анализ, конверсационен анализ, документален метод за интрепретация, ендогенна логика на практиката);

·       ще могат да прилагат тези свои знания в работата си като социоаналитици, социолози и социални изследователи към анализа на всекидневни ситуации с внимание към локалното им производство като актуално, ситуирано и съвместно постижение на участниците; ще могат да анализират структури на всекидневната практическа логика през АР

·       ще могат да обвързват техники от Анализа на разговора и етнометодологически техники с традиционен социологически инструментариум (демоскопия, наративни интервюта, фокус-групи и т.н.)

·       ще познават възможностите за приложение на етнометодологията при анализ на визуални данни, дискурс-анализ, практическа логика, демоскопски изследвания, биографични изследвания, микроистория

Проблемната ситуация, довела до съставянето на този курс, може да бъде обобщена лаконично така: въпреки неимоверните успехи на логиката през ХХ-ти век, в социалните и хуманитарните науки продължава да се чувства дефицит на адекватен логически инструментариум; това заставя немалко учени, работещи в тези науки, да предлагат свои логики, вдъхновени от собствената им изследователска практика (пред които обаче логиците по професия свиват рамене); философите – на свой ред – засилват вавилонското разноезичие около кулата на логиката, отстоявайки наследството на философската логика (което е очевидно различно за различните философски традиции). Тогава, когато логиците по професия бъдат поставени пред тази проблемна ситуация, те обръщат внимание, че т.нар. некласически логики и – преди всичко – деонтичната и еротетичната или пък логиката на действието на фон Вригт са отдавна изнамереното решение. Това несъмнено не убеждава самите учени от социалните и хуманитарните науки, тъй като това са „ножове, с които не могат да се режат тъканите, с които те се занимават”: така на онези, които биват изследвани, се вменява логика, а не се изследва логиката на тяхното живо мислене.

За да се излезе от този порочен кръг и за да не се предрешава проблемната ситуация чрез професионални идеологеми, се предлага едно различно решение. То започва от т.нар. праксеологически обрат в логиката и методологията на хуманитарните науки, т.е. от онзи повратен момент, в който Бурдийо в своята “критика на теоретическия разум” започва да говори за практическа логика, а етнометодолозите започват да говорят за ендогенни логики на практиката; но то стига до онова, което професионалният логик би нарекъл “собствено логическа проблематика”: логическа форма, логически извод, истина, отрицание, противоречие, квантификация и т.н. (която ще бъде собствено теоретичното съдържание на курса). Позоваването на Бурдийо и етнометодолозите съвсем не означава, че този праксеологически обрат не е бил смислово подготвен още през първата половина на двадесети век: за феноменологическата традиция това става с “Битие и време” на Хайдегер, а за аналитичната философия – с “Философски изследвания” на Витгенщайн. Методите, използвани в това решение, се отличават както от тези на Бурдийо, така и от тези на етнометодолозите, и принадлежат към некласическата (т.е. некантова и нехусерлова) трансцендентална логика.

Практиката дава цялостен поглед върху логиката на един изследователски проект – от поставянето на задачата до представянето на резултатите. Акцентът е върху актуалните тенденции в планирането, реализацията, обработката и интерпретацията на емпирични данни, със специално внимание към съвременните методологични подходи в приложната социална наука. Фокусът е върху практическите аспекти на събирането и анализа на количествени и качествени данни в динамична социална и комуникационна среда, с цел формиране на изследователски умения, отговарящи на съвременните професионални стандарти.

Основната цел на курса е да запознае студентите с основните статистически методи, които се използват в обществените науки и да им предостави практически умения в областта на количествения анализ на данни. Студентите ще се запознаят и ще работят в рамките на курса с различни софтуерни приложения за анализ на данни като SPSS, (вкл. с отворен достъп Jamovi, PSPP) и чрез редактиране и анализ на бази данни от емпирични проучвания ще усвояват основните статистически методи за анализ. По този начин студентите ще усвоят основите на статистическата теория, ще се запознаят подробно с ключови елементи на качеството на емпиричната информация (представителност и достоверност) чрез преминаване през всички основни етапи на едно емпирично изследване от планиране до визуализация на анализа ( включително създаване на база данни, модифициране на данни и скалиране, едномерни и двумерни разпределения, аритметични средни, статистическа проверка на хипотези, анализи за връзки и зависимости и др.

Курсът е посветен на софтуерния продукт SPSS. Структурата на учебната програма следва тази на пакета: от въвеждане и трансформиране на променливи и файлове, до конкретните методи за анализ. Обучението е на основата на обработка и анализ на информация от конкретни емпирични изследвания.

Първата част на курса включва: формиране на системен файл за въвеждане на данните; въвеждане на случаи  и обединяване на данните въведени от студентите; запознаване с данните от пан-европейско панелно изследване Survey of Health, Ageing and Retirement in Europe (SHARE), подготовка на първичните данни за обработка и анализ – прекодиране на променливи, създаване на нови променливи, извличане на подсъвкупности; формиране на едномерните и двумерни разпределения по основни демографски въпроси като основа за описателен анализ на данните; формиране на таблици – едномерни и многомерни, като неразделна част от анализа на данни от количествено емпирично изследване; графично представяне на резултатите.

Втората част на курса  е посветена на тестове за проверка на хипотези, дисперсионен, корелационен и регресионен анализ на основата на избрана изследователска тема – например „Социално-демографски детерминанти на здравето в различни европейски държави“. Преподаването на всеки от статистическите методи за анализ включва:  актуализация на същността на метода; условия и ограничения за прилагането му; последователност от команди, чрез които се извършват изчисленията; интерпретация на получените резултати, вземане на решения и формулиране на изводи. Студентите усвояват материала, чрез решаване на задачи за установяване на зависимости, изискващи: да се определи подходящ метод за анализ; да се формират резултативни файлове с резултатите от изпълнения метод; да се формират изводи въз основа на получените резултати.

Курсът има две взаимосвързани цели:

Информационна - запознаване с основните етапи на развитието на социологията на познанието от обособяването ѝ като самостоятелна социологическа дисциплина през 20-те години на миналия век до наши дни. Проследяват се нейното възникване като различна и дори противопоставяща се на появилата се почти по същото време социология на науката; еволюцията на нейния предмет и сменящите се фокуси на изследователска активност - от социологическото изследване на политическото знание и идеологиите, през изследване на традиционните (преднаучни) форми на познание, до социология на всекидневното познание в неговите различни форми. Разгледан е проблемът за съотношението между социология на познанието и епистемология и появата в края на 70-те години на новата когнитивна социология на науката, който бележи фактическото сливане на социология на познанието и социология на науката върху една нова методологическа основа (философия и история на науката след Томас Кун, семиотика, анализ на езиковите игри и др.) . Във втората част на курса се изследват промените в статуса на знанието и самия процес на познание в резултат на интегрирането на модерната наука в икономиката и другите сфери на социалния живот. Възникването и стабилизирането на социотехнически и техно-икономически мрежи се разглежда като част от този процес, в който на фазата на стабилизация на мрежите знанието се превръща от „форма на живот“ в „информация“. Разгледана е връзката между социологическите изследвания на информационните и комуникационни технологии и социология на познанието. В този смисъл, концепциите за “информационно общество” (ИО) и „общество на изкуствения интелект“ се разглежда като “полипарадигмален вход” към изследване на разнородните социо-технически феномени, породени от трансформациите (и прехода) към нов тип общество.

Специално внимание се отделя на пропагандата като специфично явление в класическите модерни общества от първата половина на 20 век и трансформацията на нейните отношения със знанието и информацията след появата на масовия Интернет.

Формативна – развиване на практически умения у студентите за изследване формите на познание и информационните процеси в късно-модерното общество с ползване на специфични изследователски техники (семиотичен анализи, етнография на текста, феноменологични и етнометодологически техники, артефактичен анализ и съвременни computer-aided подходи). Курсът е ориентиран към придобиване предимно на практически познания, които да дадат възможност на студентите сами да се включат в бъдещи интердисциплинарни изследвания на многообразието от феномени, обединени под названията “информационно общество” (ИО).

Приложната дисциплина Социологическа лаборатория 1: Всекидневни светове има за цел да въведе студентите в специфичния изследователски стил на социоанализата, разбирана като форма на „клинична социология“. Отличителността на този подход се състои в личностно ориентирана социологическа диагностика и в асистирането при самоанализата на лица, намиращи се в рискови или кризисни ситуации. Дисциплината подготвя студентите за ранно практическо усвояване на ключови аналитични умения, които обичайно се развиват на по-късен етап чрез методологическите курсове в специалността Социология и науки за човека. Kурсът е пряко обвързан с тематиката на следните дисциплини: Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки, Социология на всекидневието, Увод в етнометодологияга, Увод в социоанализата (феноменологическа антропология), Социоанализа, Увод в психоанализата, както и с лятната практика „Социоанализа и психоанализа”.

Особен акцент в курса се поставя както върху способността да се различават базисните перспективи към социалния свят – гледната точка от първо, второ и трето лице –, така и върху критичното осмисляне на тяхната аналитична стойност. Наред с това, курсът е насочен към развитието на умението да се разграничава емпатичното разбиране, присъщо на всекидневните комуникативни взаимодействия, от социологическото такова. Усвоявайки рефлексивната пластичност да контролират познавателната си дистанция към респондентите, студентите ще придобият увереността да структурират в най-общ вид една изследователска ситуация. 

Курсът застъпва феноменологичната перспектива към всекидневието, схващайки го не просто като фоново поле на социалния живот, а като конститутивна структура на смисъла. Студентите ще се запознаят с идеята, че всекидневните практики и нагласи представляват своеобразен „свят на живеене“ като преддаденост, която предхожда научното обяснение и в която индивидите винаги вече са ситуирани. Феноменологичният подход позволява да се разкрие как привидно баналните дейности – общуване, колективни взаимодействия, боравенето с предмети и пространства, особените светове [Sonderwelten], в които сме – са носители на дълбоки социални смисли, предструктуриращи разбирането и очевидностите в тяхната интерсубективна споделеност. В рамките на феноменологичната перспектива ще бъде развивана чувствителност към „саморазбиращия се“ характер на всекидневните светове и нов подход към тяхното проблематизиране и тематизиране в рамката на феноменологично базираното качествено изследване. Ще бъде представено и „феноменологичното заскобяване“ (епохé) на собствените нагласи и мнения, за да се формулира изследването на социалното не като естествена даденост, а като феномен, който се разгръща чрез практики на смислообразуване. Така дисциплината съчетава социоаналитичната насоченост към изследването на опита от първо лице единствено число с феноменологичното усилие за улавяне на онези структурни хоризонти, които правят възможни всекидневните светове в социалното им и споделено измерение.

Съществена особеност на курса е неговият експериментален и практико-приложен характер. Той се провежда от докторанти в Лабораторията за експериментална хуманитаристика към Катедра „Социология и науки за човека“. По този начин студентите от първи курс ще бъдат въведени непосредствено в реалната теренна работа и ще се срещнат с разнообразни социологически проблеми, изведени от конкретния опит на младите изследователи. Тази пряка връзка между обучението и текущата изследователска практика създава една динамична жива учебна среда, в която студентите не само усвояват първични професионални умения, но биват стимулирани да развиват критическа рефлексия върху собственото си участие в социалната действителност. Така курсът изпълнява двойна функция: от една страна, предоставя базова подготовка по приложна социология чрез въвеждане в полето на социоанализата и феноменологичната интерпретация на всекидневието; от друга – създава мост между теоретичното знание и неговото практическо приложение, като поощрява активното ангажиране на студентите и формира у тях чувствителност към скритите структури на смисъла, които поддържат социалния живот в неговите най-базисни измерения.

Курсът „Теория на културата и личността” има за цел да проследи развитието на основните хуманитарни дискурси върху културата и личността от началото на ХХ век до съвременните изследвания на визуалността и дигиталната антропология. Неговата цел е да предложи аналитична реконструкция на трансформациите в схващането за култура и личност/идентичност през призмата на различни теоретични перспективи, доколкото самата култура може да бъде схващана като хоризонт на смисъла, поле на конфликти и репресии, система от знаци и кодове, индустрия и комуникативна практика или пък като констелация от онтологии и визуални репрезентации.

В рамките на курса студентите ще имат възможност да се запознаят с ключови изследователски програми в теория на културата и личността: феноменологичните подходи към жизнения свят и (интер)субективността (Хусерл, Шютц), философската херменевтика и интерпретативната антропология (Гадамер, Гийърц), психоанализата и нейното наследство (Фройд, Маркузе, Лакан), структурализма и семиотиката (Леви-Строс, Барт, Еко), Франкфуртската школа и критическата теория (Хоркхаймер, Адорно, Хабермас), както и съвременните антропологически и социологически подходи  на Едуардо Вивейрос де Кастро, Филип Дескола, Андреас Реквиц и Бруно Латур. Последният блок е посветен на визуалната антропология, която проблематизира образа, медията и репрезентацията на културите (Боас, Мийд, Бейтсън, Жан Руш, Макдугъл, Гинсбург, Мирзоеф). Курсът е концептуално и тематично обвързан с дисциплините по деконструкция и психоанализа, като осигурява богата теоретична рамка, върху която да се задълбочават познанията на студентите.

Структуриран в шест блока курсът проследява хронологичното развитие на теориите за културата и нейните субекти, като представя базисните понятия и методологически инструменти на всяко от направленията. Той приканва не само към критичен анализ на възможностите и ограниченията на отделните теоретични подходи към културата и конструирането на идентичност, но и към осмисляне на тяхното място в дебатите за наследството на модерността, рефлексивността на късната модерност и различните проблематични измерения на дигиталната и визуална култура. Семинарните занятия са насочени към прилагането на обсъжданите понятия и методологии върху конкретни феномени на съвременната култура – от идентичността във виртуалното пространство до медиите, визуалните практики и социалните мрежи, наред с дискусиите върху избрани първични текстове. Курсът е диалогично обърнат към проблематиките, изучавани в курсовете по Деконструкция на Модерността, Увод в психоанализата и Увод в социоанализата.